Националната олимпиада по информационни технологии(НОИТ) е най-голямото състезание за ученици в България. Ако съдим по входящите номера в него вземат участие над 500 проекта на година. Поради големия брой частници, то е разделено на няколко етапа. Първият е общинския етап, след това е областния и накрая от всички първенци в отделните области националната комисия избира само само по 20 проекта в категория, които се класират за националният кръг. Тази година финала на състезанието се проведе в град Варна и аз имах честа да участвам в него.

Варна е хубав град. На първо място – ИМА СИ МОРЕ, а аз много обичам морето. След 7 часа път, най-накрая пристигнахме. Първо отидохме да се регистрираме в it Гимназия Екзюпери, където щеше да се проведе състезанието. Още с влизането, си пролича добрата организация и нямаше как човек да пропусне да забележи изключително приятната обстановка(все пак е частна гимназия и всичко си беше супер нагласено). Видяхме се с няколко познати и отидохме да се настаним в хотела. Той се намираше в Свети Константин и Елена, затова ни отне приблизително 20 минути докато стигнем там. Името му е интересно – Dophin Marina. Поне се оказа супер добър хотел, като е много странно, че няма ресторант в него. Но това се компенсира от джакузито. Настанихме се, отидохме на техническата конференция, поракопляскахме малко, изтеглиха жребия, малко мохабет и се запътихме към плажа. Още с отиването си свалих маратонките и се топнах в морето. Водата не беше много студена. След това направихме един Мак Донлдс и се прибрахме с автобус 406 до курорта. Проблема беше, че спира на входа на комплекса, та успяхме малко да се изгубим. Някъде след час и нещо вече бяхме в хотела. С колегата порепетирахме малко, след което искахме да пуснем Red5 и да направим една конференция с камери, но нищо не стана заради неналичието на Apache. След два часа борба, реших да си легна. Колегата остана да се бори още, затова на сутринта едвам го дигнах(както винаги).

Първият етап от състезанието беше тест. Той е най-решаващ, защото 70% от оценката се взима от него. На него има 60 въпроса, като времето за решаване е 2 часа. Аз бях готов за 50 минути, но чаках някой друг да излезе преди мен, за да не бъда първия излязъл от стаята. Теста ми се стори не толкова лесен, защото имаше някъде около 10 въпроса, за които не бях сигурен. Примерно за LZW алгоритъма. Знам как работи, но от къде да знам, че е измислен преди повече от 10 години. Също така не знаех какво значи фолксология. Направи ми впечатление, че имаше само няколко въпроса, които се повтарят от миналата година. Като излязох отвън започна едно дълго и широко дискутиране на въпросите, от широк кръг от хора, всеки със своите мнения, коментари и забележки. Беше интересно. Много бързо стана време за защита на проектите. През цялото време гледахме изключително силни проекти и мога да кажа, че това определено е най-силното състезание на което съм бил. Наистина беше чест за мен да мога да кажа, че и аз съм участвал в такова нещо. Изключително много ми хареса проекта на Йоан-Александър. Беше използвал Zend и всички неща които каза, че сам си ги е писал(примерно системата за кеширане), защото ги е нямало там, ги има готови в Yii. Осен това, няма как да не отбележа и добрата защита, която направи. Беше единствения, който поздрави всички участници за добре свършената работа. Евала. Останах разочарован от проекта – Организация на пътувания с градския транспорт. Не стига, че нищо откъм уеб не бяха направили, но и не искаха да си покажат дори и адреса на проекта. Все едно са взели един алгоритъм, написали са го на php и готово – система за градски транспорт^{[забележка]}.

На другия ден беше награждаването. Мога да го опиша с една дума – КЕФ. Още на входа се разминах с един член от журито, който само ме погледна и каза „И кво теста бил лесен, а?“. След това, както се изразяват колежките от Шумен – „яко спек“. През цялото време си мислех, как съм се издънил. Слушах лекциите за качествен програмен код, въпреки че ги бях слушал и ме издразни Светлин Наков, който през цялото време говореше как PHP програмистите не струват, PHP не бил език за програмиране. Щях да стана и да му кажа че греши, но Йоан ме изпревари. Веднага оплюха спора и реших да не се занимавам. След края направо излязох от залата.

Ето, че започна и награждаването. Първо започнаха с възрастова група 5-7 клас. След това дойде и нашият ред. Много се зарадвах, когато разбрах, че Георги от Сливен спечели награда в категория Приложни програми. Супер точен е и заслужава награда. Дано да сме колеги с него догодина. Дойде ред на нашата категория. Обявиха трето, второ място и си казах „Ех колко сме назад“. И като чух „На първо място – Eduow“ и изпаднах в екстаз. Не усетих как сме излезли отпред и сме се върнали. Дойте ред на индивидуалното класиране. Започнаха да обявяват от зад на пред лауреатите. Стигнаха до трето място. Обявиха второ и си казах „Коле, яко си се издънил на теста“. И тогава казаха, че има още едно второ място. И ето тук беше моята минута слава. Оказа се, че с Митко от София имаме равен брой точки. Това означаваше второ място и край на математика, карай на всички притеснения. Имах си 6.00 за Софийски университет и можех да вляза в която специалности си реша. Ето, че явно с много работа човек може да постигне това което иска. Малко преди да си тръгнем застанах и се загледах в листовете с класирането. Помислих си – „Ако моята ръководителка беше отказала да ни заведе преди 3 години на Лозница, нищо от това нямаше да се случи“. Няма как да не бъда дълбоко признателен на госпожа Валентина Малинова за всичко, което е направила за мен през годините. След това ме налегна една носталгия, че няма да има повече състезания. В автобуса започнахме да си спомняме интересни случки, весели моменти и моменти на разочарование. И така 7 часа до Пазарджик. Това беше края на последното ми ученическо състезание.

^{[забележка]} Странен обрат – година по-късно авторите са едни от най-компетентните ми колеги в университета и добри приятели.