Както винаги се събудих рано сутринта. Отидох избръснах се, облякох се, приготвих си раницата с всичко в нея за състезанието и погледнах часовника. Имаше още час и половина до началото на състезанието. Започнах да тормоза колегата Ивайло Данев да става, защото бях сигурен, че ще закъснеем, нищо че оставаше час и половина. Той обеща да стане след малко и аз отидох до фоайето на хотела да пия едно кафе и да направя една лека закуска. След 30 минути се върнах в стаята и видях, че Ивайло още спи. Трябваха ми 10 минути докато го дигна, след което 30 минути го чаках да се оправи. Близо 20 пъти му казах, че трябваше да идем по-рано, няма да си хванем места. Както и да е вече закъснявахме и хванахме такси към училището, където щеше да се проведе защитата на проектите – СОУ Йоан Екзарх Български. Закара ни за 5 минути и ни взе лев и нещо. Такситата в Шумен са настина много евтини. Слязохме от него, влязохме в училището и бързо(бягайки) намерихме залата. С отварянето на вратата бях сразен от картината, която видях вътре. Една голяма зала с 50 седящи места и около 100 правостоящи човека. Имаше наистина много хора в тази зала. Ние бяхме чак 23 подред, което се падаше към 4 часа по график(беше едва 9). Подпряхме се на една стена и започнахме да слушаме защитите на конкурентите. Първата сесия мина много бързо, без нито един сайт, който да ни хване окото. След края на първата сесия имаше 10 минути почивка, затова залата се изпразни и успяхме да си хванем седящи места. Започна втората сесия мина неусетно. След това третата, четвъртта, като през цялото време с Ивайло се стремяхме да даваме градивни критики и съвети, като само на един сайт си позволихме да изявим малко по-критикарско мнение, но просто бяхме провокирани. Нашия коментар се превърна като задължителен след всеки проект. Едновременно с коментиране на проектите дебъгвахме нашият и пишехме още два проекта, защото бяхме изостанали в работата и имаше да наваксваме. Дойде и голямата обедна почивка – два часа. Ивайло отиде да яде, а аз останах в залата да дебъгвам и да подготвя компютъра на който презентирахме за нашата презентация. Неусетно мина и тези два часа и дойде ред на следващата сесия. Тук дойде и първият сайт, който ми направи впечатление. Беше за теореми по математика на две момичета от Монтана. Беше с много, много хубав дизайн. Росен Иванов реши да провери, дали са го писали те(просто защото са момичета), като им зададе няколко въпроса по кода. Не се справиха много добре, но поне беше задоволително. Към края на защитата им един момче ги попита, защо не си защитават файловте с цитирам – „хате ацесс“. Тръгни се сети, че става въпрос за htaccess. Атанас Георгиев го скастри, за коментара, който беше не на място и той така и повече не се обади. След този проект отново започна едно монотонни море от еднотипни проекти. Всички по време на защитата казаха две неща – „Имаме регистрация и тестове„. След това – „Нашият проект има регистрация и тестове“, „Това, което предлагаме са регистрация и тестове“. Едно и също във всеки проект. Дойде и нашият ден. Ивайло седна на машината за презентиране, а аз застанах от ляво на прожекционни екран. Чакахме журито да се приготви и се бях замислил нещо, когато Росен Иванов ми каза – „Махни ръцете от джобовете“. Много ми пречат тези ръце като изляза пред хора. Другия път ще си взема панталон без джобове. Както и да е не позволих на това да ме разсее и започнах с презентирането. Ивайло „цъкаше“(наш трейдмарк) с мишката, а аз обяснявах. Бях първият който им говореше за design paterns, singleton, mvc, първият който реално представяше архитектурата на приложението, говорих им за сигурността на която толкова обърнах внимание, за всичките филтри, prepared statement, защити от CSRF, фиксация на сесиите. Но след това дойде проблема. В нашето приложение проектиране да прави 600 заявки в секунда имаше качени точно една статия, три потребителя и една програма. Това ни изигра много лоша шега, на това отдавам и третото място. Похвалиха ме за защитата, накараха ме да дообясня две неща, изказаха си забележките, нямаше въпроси от публиката и така се озовах обратно на своето място в публиката. Цялата защита ми мина много, много бързо. От цялата защита излезе, че от Yii минавам на CakePHP. Забелязал съм, че по време на защитата винаги публиката се отегчава, при нашето представяне. Може би заради многото термини, които използваме и за сухата теория. Ако питате мен това е по-добре от повечето състезатели, който ако са направили сайт за гъби, 15 минути слушаме не за ИТ а за гъби, птички, пчелички и така на татък. С времето дойде и един проетк, за онлайн училище, излязоха вде момчета от Пловдив и започнаха да правят постановка, как единия имал лошо оценки и не му се ходи на училище и другия му показва рекламно клипче на разработената от тях система. С колегата проявихме малко критика, относно този проект. Мина и този проект и като него и другите. Дойде ред на последния. Беше за първата световна война и беше много, много добър. Много добър Flash и си личеше, че момчето коди много Action Script. Той заслужено стана на първо място. На второ място стана един проект, който аз не можах да наблюдавам, защото беше в другата зала. Нашето скромно сайтче стана трето. Учуди ме, че от тройката отсъства миналогодишният победител Йоан Александър, но просто не е имал време да си завърши проекта и затова остана назад в класирането. От разговора с него разбрах, че е наблегнал на математиката. Така след защитата на проектите търсихме къде да седнем да хапнем. Бяхме далеч от центъра и решихме малко да се разходим да си изпразним главите преди да идем до центъра да хапнем. По време на разходната намерихме една много хубава малка кръчмичка с жива музика. Много ни беше хубаво там. След вечерята отидохме в хотел Шумен за да чакаме резултатите. Всички(повечето) състезатели бяха там. Стана много мохабет с всички, но вече ми омръзна за пиша и накратко ще кажа, че вечерта премина така с мохабет. На другата сутрин се успахме за награждаването, но не беше фатално. Взехме се медалите, хванахме си влаковеТЕ за Пазарджик и се прибрахме.