Днес 28 ноември беше първият ден за мен от Националният есенен турнир “Джон Атанасов” Шумен. Денят започна още със ставането ми в 4 и 30. Оправих се и отидох до гарата, където с колегата ми Ивайло Данев хванахме първият от много влакове по пътя за Шумен. Хванахме влака в 5 и 30 и към 6 и 10 бяхме в Пловдив. Решихме да направим една лека закуска, защото имаше много време до следващият влак. Взехме си по една студена баничка и седнахме да ги изядем в гарата, защото беше по-топло вътре. Още с влизането забелязах че групата програмисти от Пловдив, пътуващи към Шумен, се открояваше ярко в тълпата. На някои от далече им личеше по физиономиите, че са закоравели програмисти. Други изглеждаха притеснени, като на фона на всичко седяха сънените физиономии на ръководителите им. Изядохме баничките и стана време да се качваме на влака за Комунари. Първите 3 часа от пътуването в този влак ми се губят, защото заспах малко след тръгването. Събудих се на гара Горна Оряховица. Оставаха още няколко часа до гара Комунари. Малко след спирането на една малка гара на вратата на купето се появи един интересен субект и седна при нас. Сам се наричаше “циганин”, костюмиран и говорещ малко простовато. Започна да ни разказва за животът си и от разказите имах чувството, че аз и той живеем в два съвсем различни свята. Най-далечната точка до която се простираше неговата вселена беше Горна Оряховица. Разказваше как братовчед му отровил баща му с син камък и как смята да му отмъсти. Как мутрите(които той постоянно наричаше “борци”) тормозили близките села и събирали данък от хората и как те били свързани с полицията във Варна и защитавани от тях. Въобще беше доста интересна тази среща с един толкова различен човек, от тези които съм свикнал да виждам. Но ето че неусетно дойде моментът да слезем на гара Комунари. Слязохме, почакахме няколко минути, поговорихме си с други състезатели, возещи се по същият маршрут и хванахме влака за Шумен. Пристигнахме, качихме се на едно такси и право в хотел Шумен, където трябваше да се регистрираме. Оставих моя колега в кафето да пази багажа, взех документацията и се запътих към мястото(2 етаж на хотела). След като се изкачих по стълбите погледа ми се прикова към наистина внушителната опашка пред тясното кабинетче за регистрация на проектите. След 1 час вече бях приключил процеса и отидохме в хотел “Рай”, където трябваше да отседнем. Бяхме много приятно изненадани. От вън хотелчето беше красиво боядисано. Вътре стайте са с климатик, телевизор, КОМПЮТЪР, инетернет(не че можехме да го ползваме) жичен и безжичен и още много екстри. Общо взето всичко беше за чудо и приказ. Оставихме багажа хапнахме и отидохме на техническата конференция.Там видяхме няколко познати лица – Йоан Александър и Ивайло от София(и двамата кадърни програмисти). Нещото което беше най-удовлетворяващо за мен беше комисията, която щеше да ни оценява, а именно – Росен Иванов и Атанас Георгиев. Това са двамата най-кадърни специалисти, който съм виждал. Даже успяхме и да си поговорим с тях. Изненадан бях, че Атанас Георгиев ни помнеше от състезанията през миналата година. След разговора се запътихме към хотела, но решихме да се приберем пеша. Минахме през центъра и случайно се запознахме с една много приятна компания от Шумен. Показаха ни някои неща къде се намират. Даже и ние им бяхме полезни – обяснихме им как се правят SELECT заявки в Access, защото много ги тормозели в училище с тях. Пребрахме се в хотека, уморени от разходката(този Шумен има много байри) и седнахме да кодим малко. Покодихме и си легнахме, за да имаме сили за утре. ЧАКАМ ГО С НЕТЪРПЕНИЕ!