Veni, vidi, vici… пак.

Всичко започна в петък сутрин с ранния влак за Пловдив, от където трябваше да си хванем автобус до Разград. Компанията този път беше необичайна. Ръководителка ми Валентина Малонова, не можа да дойде с нас и беше заместена от Лушка Ангелова. Съученика ми Ивайло Данев не можа да се пребере от Англия на време за състезанието и на негово място замина Иван Батаклиев(не този за който вие си мислите).

Така хванахме въпросния влак, хапнахме на автогарата в Пловдив и се качихме на автобуса. По принцип ми става лошо в такива превозни средства, затова този път се натъпках с хапчета против повръщане. Явно леееко съм ги предозирал, защото заспах на изхода за Пловдив и се събудих на Петолъчката, където беше единствената спирка с престой. Ядох и не знам защо реших да взема още 2 хапчета. Качих се в автобуса и пак заспах. Събудих се на изхода на Търговище. Това е пред последния спирка по пътя и се оказа, че повечето хора в автобуса сме за състезанието, затова шофьора се съгласи да спре на отбивката, в която се отбива за хотела, където се провежда състезанието. Това беше Спа хотел Островче. От тази отбивка, походихме 10 минути пеша и стигнахме до там. Бях много приятно изненадан от обстановката. Един нов, красив хотел със сателитни чинии, футболно игрище. Още на входа си личеше професионализма. Настаниха мен и Иван в стая за трима, като казаха, че при нас ще дойде още един човек, ако се наложи. Стаята беше голяма. с големи легла, които на мен много ми харесаха. Имаше жичен и безжичен интернет. И ето тук идва момента, в които всички подигравки, че си нося винаги мрежов кабел в раницата, се оказват много некоректни. Поради някаква причина не можах да се свържа с безжичната мрежа, но с жичната нямаше проблем. Не че съм ползвам много интернет, но все пак…

След като се настанихме, отидохме да си предадем проектите. Това стана бързо, като през това време се срещнах със стари познати. Ядохме, почакахме и дойде време за техническата конференция. На нея станаха ясни няколко неща. Първо жребия отреди да защитавам проекта си трети. Второто нещо, което стана ясно беше, че публиката не може да задава въпроси по време на защитата на проектите. Това беше лошо за мен, защото бях разгледал всички проекти и си бях подготвил въпроси за всеки един. В 90% от проектите намерих по повече от 2 дупки в сигурността, като най-честата беше XSS на формите за търсене. Повече за проектите – след малко. След техническата конференция бях прегладнял тотално, затова бързо притичах в ресторанта на хотела. Направих една солидна вечеря и се качих в стаята, за да си подготвя защитата. Бях си написал реч, която беше дълга 1 страница и служеше за увод. Научих я на изуст, разгледах си презентацията, проиграх я няколко пъти наум, измислих си заключение и започнах да си измислям въпроси по проекта на който сам си отговарях. Луда работа. Омръзна ми и реших да помогна на моя съученик да си подготви защитата, все пак му е за първи път. След като подготвихме защитата, си легнах бързо и заспах.

Сутринта станах и за мое голямо учудване, не ми се спеше много. Слязох в ресторанта, поръчах си кафе и закуска и започнах да чакам. Така и не дочаках закуската, платих си кафето и пребягах до конферентната зала, където след минути започваше състезанието. Първите два проекта минаха неусетно бързо. Дойде моят ред. Излязох отпред, пуснах презентацията, поздравих журито и публиката, представих се и започнах бавно да си разказвам увода. Стигнах до половината и установих, че не мога да се сетя за другата половина, затова я синтезирах в едно изречение. Получи се добре. Учудих се дори, че се справих с липсата на интернет, която ме възпрепятства да покажа максимума функционалност, която може да предложи моя проект. Разказах за нещата, които ми се струват интересни на мен. Казах си заключението и първата част от защитата свърши. Предстояха въпросите на журито. Първият беше зададен от Стоян Францов и беше точно въпроса, който очаквах да ми зададат – „Защо използвам тази рамка за приложения?“. Отговорих на него. Следващият въпрос ми беше зададен от Гено Генов – „За какво ползвам Yahoo API?“. И на него отговорих и с това се приключи. Докато си сядах обратно на мястото в залата беше гробна тишина – нито ръкопляскания, нито коментари, нищо. Мен ми стана смешно, но реших да не го показвам. Седнах си и започна едно съжаление, което идва всеки път след като защитавам проект – защо не показах това, защо не показах онова, защо не казах за това, тук можех да го кажа по-добре. Това се случва абсолютно винаги. Записах всички впечатления на лист и започнах да гледам конкуренцията. Научих няколко работи, видях няколко хубави идеи, като особено ми харесаха проекта на Димитър Вулджев – Интерактивно обучение – „ESE“ и на Георги Костадинов – E-Klass.net – Направи сайт на своя клас. Понеже цялата функционалност на ESE може да се види, само ако потребителя има администраторски права, ви предоставям моя администраторски акаунт – tester с парола asdfgh(извинявам се, че го направих без разрешение). Не рушете, а вземете пример! Супер много ме изкефи и дизайна. Поздравления за чудесния проект! Нещото, което ме грабна в E-Klass беше голямата функционалност. За другите проекти мога да кажа само – Браво! Не съм бил на по силно състезание. Дори и миналата година Националната олимпиадата не беше толкова силна.

След края на защитата дойде ред на лекциите. Първата беше на Петьо Иванов със заглавие „За Ruby с любов“. Очаквах отпред да излезе някакъв човек и да започне да обяснява, че PHP не струва и Ruby е най-великия език за програмиране. Тотално грешах! Още с първите думи, си пролича, че лектора си разбира от работата. В началото не слушах много лекцията, а анализирах държанието му на сцената. Научих няколко полезни работи за презентирането. Заслушах се в лекцията и в нея не се говореше толкова за програмиране, колкото за това какъв модел на мислене трябва да следваме ние – младите „sofware craftsmans“(софуерни занаятчии). Наистина беше интересно. Следващата лекция беше на човека от Telerik – Йордан Димитров, който искаше да ни разкаже за Качествен програмен код. Повечето работи от презентацията ми бяха ясни, но научих и едно полезно нещо – да не ползвам съкратен синтаксис на операторите, само за да се чувствам велик. Третата лекция беше на Илия Горанов за Аутентикация и ауторизация. Отново повечето неща ми бяха ясни, но ми хареса идеята за Challenge-response authentication, която вече написах на половина. След това дойде ред на последната лекция преди резултатите, която беше представяне на академията на Telerik. На нея си спечелих една тениска – „Don`t break my build“.

Ето, че дойде ред и на награждаването. Много се зарадвах като разбрах, че съм на първо място и то за втора поредна година. Това е един много голям успех за мен, именно поради голяма конкуренция. Бях много щастлив. Още повече се зарадвах, когато разбрах, че съученика ми печели специална награда. Първото нещо, което направих след това беше да се обадя на ръководителка ни Валентина Малинова по телефона. Тя също беше много щастлива и за двамата. Вечерях и като победител какво мислите направих – заспах. Нямах сили да празнувам. На сутринта се събудих рано, за да отида на екскурзия до една тракийска гробница, но преподавателка ми не ме пусна. Стегнахме си багажа и зачакахме награждаването. През това време разбрах, че имаме осигурен транспорт до Търговище, от където трябваше да си хванем влака за връщане. Това беше супер. Много съм благодарен на Община Лозница за съдействието.

Награждаването мина бързо, защото повечето участници бързаха за да си хванат влаковете. Това е едно от много чудесни неща на състезанието, защото мразя дългите закривания с много речи и празни приказки. Наградиха ни, като за първо място получих Nokia E52(аз имам E51), голяма грамота в рамка, плакет, парична награда и хостинг. Снимахме се с журито и с другите първенци в нашата категория и заминахме бързо, защото ръководителка ни щеше да ни набие. Пребрахме се благополучно.

Като за заключение мога да кажа само, че това е най-доброто състезание в България. Главния организатор Тихомил Кулев беше написал – „Като чета отзивите от #webloz10 се радвам, че започнах това събитие преди 4 години. Благодаря ви.“ Тук е момента и ние да му благодарим, не само за добрата организация, но и за човечността и всеотдайността. Мога само да съжалявам, че повече няма да мога да бъда част от това състезание.