О, Механо!..
Три часа тълпи недоволни,
закуските щурмуват.. зайците невинни
уплашено трепнат на боя с ревър.
Пристъпи ужасни, не знам за кой си път
гъсти орди лазят в утринта мъглива,
с гладни кореми изтерзани, недоволство ги облива.
Тласък подир тласък, рояк след рояк,
леля Петя разсърдена седи пак
и вика:“Не бойте се, има за всички“.
И ордите тръгват с викове …
9 януари 2010
Няма коментари