Безжична е всяка мрежа, в която връзката, между възлите се осъществява без използването на жична преносна среда. IEEE 802.11 е стандарт, който дефинира набор от стандарти за безжичните мрежи. Серията 802.11 в момента включва шест техники за модулация във въздушна среда, всички които използват един и същ протокол. Най-популярните техники са тези определени от 802.11b, 802.11a, и 802.11g; сигурността е била първоначално включена и по-късно разширена чрез подобрението 802.11i. 802.11n е друга модулационна техника, която е наскоро разработена; Другите стандарти от фамилията (c–f, h, j) са сервизни разширения или поправки на предишни спецификации. 802.11b бе първият широко приет мрежов стандарт, последван от 802.11a и 802.11g, като в момента 802.11g е най – използван. Друг стандарт за безжични мрежи е 802.16. Той дефинира широколентова безжична връзка от точка до много точки, в честотния спектър от 10 до 66 GHz. Известен е като Mobile WiMAX. Честа грешка е да се използва съкращението Wi – Fi, за синоним на безжична мрежа. В действителност Wi – Fi ( Wireless Friendly ) представлява сертификат, който се издава от IEEE на устройства, като се тества тяхната функционалност и съвместимост с други Wi – Fi устройства.

Предаването на данни в безжичните мрежи започва с откриването на мрежата и свързването към нея. Възловите точки изпращат периодично така наречените beacons, който съдържат информация за името (SSID) на мрежата и съобщават за нейното присъствие. Клиента изпраща така наречените probes, които представляват заявки към възловите точки. След като бъде отркита мрежата, клиента изпраща заявка за свързване, която съдържа инрормация за типа на устройството и ключа, ако има такъв. След като клиента получи удобрение той изпраща пакет за асоцииране, съдържащ MAC адреса на клиента, MAC адреса на възловата точка и идентификатора на ESS (ESSID). Ако асоциирането е успешно, възловата точка връща на клиента пакет с идентификатор на асоциирането. След тези няколко стъпки, трафика може свободно да преминава между двете устройства. Информацията се разбива на пакети, който малко се отличават от стандартните Ethernet пакети. Другата разлика е че при Ethernet основния алгоритъм работи на принципа да открива колизиите, докато при 802.11 стандарта основния алгоритъм се стреми да ги предотврати. Това става в благодарение на факта, че даден хост трябва да провери, дали ефира е свободен преди да започне да изпраща информация. Друга характеристика на стандарта 802.11 е че предотставя схема за канализиране на нелицензираните честоти в Wireless обхвата. 2.4 GHz лента е разделена на 13 канала по Европейските стандарти. Всеки канал е 22MHz широк, като има 5MHz разстояние между тях. За да може две устройства да комуникират, те трябва да се намират на един канал.