Великия учен, Джон фон Нойман, преди време е казал – „Ако хората не вярват, че математика е проста, това е така само защото не разбират колко по-сложен е живота“. След кратък размисъл върху тези думи осъзнах колко прав е той. Например всеки знае че в математиката 1 – 1 = 0 или 1 + 1 = 2. Това е един утопичен, съвършен свят, в който всичко работи по строго определени правила, следва точно определени зависимости и резултата винаги може да бъде определен. Когата взема да решавам някаква задача, знам какво мога да правя с нея. Мога да събирам, изважда, умножавам, деля, степенувам, логаритмувам, диференцирам и така на татък. Всяко едно от тези действия си има правила и примерно ако от 1 извадя 1, съм сигурен че отговорът ще е нула. За жалост в живота далеч не е така. Първо да вземем за пример, нещо близко до математиката – програмирането. Вие имате един компютър. Счупвате един. Колко компютъра имате? Мислите си, че са нула? Нее. Вие сте счупили моят компютър. Това се получава, когато не съм си защитил адресното пространство. Виждате как 1 – 1 не е равно на 0 изобщо. Сега идва ред на нещо далечно на математиката – литературата. Миналата седмица правих един тест, върху творчеството на Атанас Далчев, Елисавета Багряна и Йордан Йовков. Имаше един въпрос, който ми се наби в съзнанието. Ставаше въпрос за стихотворението „Повест“ и по точно думите – „Стопанинът замина за Америка“. Верният отговор, който учителката искаше да посочим беше някаква глупост, че тези думи навявали нещо си. Никой по никакъв начин не може да ме обеди, че авторът не е искал да каже, че споменатия човек просто е заминал за Америка. Писнало му е тук, решил е да пробва да излезе нещо от него, а за тези който остават тук, остава само да разговарят „само със портретите“. Това е едно далеч по сложна наука от математиката, защото тук всеки разбира нещата по свой начин. Но нека да оставим настрана науката. Огледайте се около вас. Къде е написано, че 1 + 1 = 2. Къде е казано, че ако учиш много ще успееш в живота. Къде е казано че дори и да си късметлия, някой карък няма да те блъсне други ден с колата. Не е сигурно, че ако работиш здраво ще успееш в живота и обратното. Затова казвам, че математика е супер просто нещо. Винаги има начин да получиш даден отговор, докато в живота не е така.

П.с. Към края се сетих, че концепцията на публикацията(1 + 1 = 2) не е вярна. 1 + 1 може да бъде равно на 3, за много големи стойности на 1. Общо взето както е казал моят кумир Алберт Айнщайн всичко е относително.