Домашна работа по Свят и личност
Компютрите са се превърнали в неизменна част от ежедневието на всеки човек. Наличието на компютър от лукс се е превърнало в необходимост. Всеки ден милиони хора прекарват пред компютрите си по-голямата част от свободното си време, като тенденцията е те да стават милиарди. Компютрите ни помагат да учим. общуваме, работим, и споделяме, като ни свързват в една огромна мрежа – Интернет или Световната мрежа.
Световната мрежа позволява създаването на социални контакти, в благодарение на нейните основни концепции като широката разпространеност и свобода. Пренасянето на тези нужди на хората в киберпространството доведе до създаване на социални мрежи, който имат милиони потребители. Но социалните мрежи далеч не са единственото място и начин за комуникация, такива са и така наречените форуми и разнообразните програми за комуникация в реално време. Осен това има изключително много сайтове за забавления, които предоставят игри или пък голям брой забавни картинки или видео клипове. Хората използват Интернет и като източник на информация(статии, новини). Няма как да избягаме и то факта, че хората използват Интернет и за друго тяхно любимо начинание – търговията. Съществуват безброй много виртуални магазини, в които човек може да си закупи всевъзможни неща. Лошото е че навсякъде където се намесят властта и парите се появява и престъпността. Когато чуе за престъпност в мрежата, нормалния човек веднага го асоциира с думичката хакер. Но той ще сгреши. В същност, хакер е човек, който обича да програмира, да решава проблеми, да създава неща. Той е творец и създател, вярва в свободата и доброволната взаимопомощ. Медиите имат огромна вина за насаждане на негативен оттенък върху това понятие и бъркането му с кракер. Хакерите се гордеят с познанията, принципите и морала си – да си хакер е чест, а не престъпление. Кракерите са тези които извършват всички злодеяния. Те проникват в чужди мрежи или компютри без разрешение и пишат компютърни вируси. Обикновено техните мотиви включват желанието за извличане на някаква облага, било то финансова или друга или пък просто за забавление. Други пък са роби на политически идеи или имат чисто личностни възгледи, който ги мотивират в своята злосторност.
Компютърният вирус не се различава много от биологичният вирус. Също като него той се размножава сам и заразява програми, както биологичният вирус заразява клетките. Всеки ден хиляди компютри стават жертва на тези зли парчета код. Вирусите са като отровните паяци. За някой са нещо животозастрашаващо, за други са нещо красиво. Красотата понякога идва в самото изпълнение, а именно когато решиш проблем по начина по който никой друг не е. Както обичам да казвам – „Програмирането е поезия“ и също като при поезията е нещо което може да вдъхновява човек, да го радва. Няма нищо по-хубаво от няколко стотин реда чист и функционален код. Сега може би ще се зачудите какви проблеми решаваме с тези вируси. В началото те не са вируси а са просто парчета код с чиято помощ задоволяваш собственото си любопитството да намерим начин за проникване в дадена система. Не го правиш, за някаква лична облага или нещо такова, а просто заради самото проникване в системата. Имам предвид, че когато си вътре често се отегчаваш и дори и да имаш достъп, може никога да не влезеш отново. Правиш го просто за предизвикателството. Егото ти расте, когато правиш нещо подобно, защото има много хора който се опитват и се провалят. Красотата е това да решиш проблема. Хакерите намират начина за проникването в системата, а кракерите се възползват от техният труд и пишат зловредни вируси, имащи за цел да сеят смут и разрушение. Това е неетично, неморално и незаконно. Но като се замислим, това е напълно в естествената натура на човека – да превръща красивите неща в други разрушителни, още повече щом са намесени парите и властта. Това разкрива вирусите като социално явление, присъщо за натурата на хората. Но не само в света на компютрите, гениалните отрития се превръщат в опасни. Едва ли Айнщайн е подозирал, че e=m.c^2 ще доведе до създаването на най-опустошителното оръжие в човешката история – ядрената бомба.
Без заключение