Петък вечер. Седя си аз уморен от дългата седмица и релаксирайки се боря се с един CSS на един темплейт за една система за електронно плащане XCart, която ползваме във фирмата. Магазина който сме пуснали с този темплейт е наистина голям и всичко трябва да бъде изпипано до най-големият детайл. Поне шефа ми умее да улавя всички грешки и неравности с точност 0,01 от пиксела(не се бъзикам). Комбинирайте това с нескритата ми омраза да се занимавам с CSS и си направете сметка какво се получава. Като още по-голяма гадост, този който е правим темплейта си е оставил ръцете. Но както и да е. Сега си аз нали в петак вечер и си мисля не за друго, а кога ще имам време да си реша домашната по математика за частните уроци на които ходя. Между другото съм много доволен от подготовката в Образователни технологии. На последната пробна матура, която правих имам 5. Сега като заговорих за математика, няма как да подмина темата за пробните изпити в Софийския университет. 31 януари…. това е след месец и половина… знаех си, че времето за изпити ще дойде бързо, но не бях подготвен да е чак толкова бързо. Онзи ден четох във форума на СУ мнения за изпита по математика. Струва ми се, че всички кандидат-студенти в СУ са от математически гимназии. Реших и аз да разкажа моята история:

‘Аз уча в професионална гимназия. Имам 2 часа математика седмично, миналата година бяха 3. Може да си представите как се учи тая стереометрия с 2 часа седмично. Добре, че учителката ми си разбира от работата и ни научи горе долу да ги решаваме. В училище изобщо не сме учили анализа, показателни уравнения и близо 30% от материала който влиза в изпита за СУ. Просто го нямаме в учебната програма. Гледам, че всички учите в МГ и сигурно ви е супер лесно да си решавате. Мен ме спасява това, че тръгнах рано на частни уроци та сега имам някакъв шанс и аз да се боря за нещо. По план до януари трябва да сме взели стереометрията, така че не се притеснявам за ранната дата за пробния изпит.’

Нали, правя се на тъпанар ама не много голям. И един юзер ме закопа:

‘Нормално е. Ако не идваш от МГ и кандидатстваш с математика и влезеш във ФМИ, след това ще ти разкатаят мамата Всички очакват да имаш някаква солидна основа и не се занимават с прости неща ( въпреки че има курсове по елементарна математика ).’

И осъзнах, че човека е прав. Какво разбирам аз от математика и накъде съм тръгнал. Но къде другаде мога да уча в България – технически университет. НЕ МИ СЕ УЧИ хардуер. Електрониката ми е 1000 пъти по интересна от тоя хардуер. Щом в гимназията ми втръсна от него, представям си да го уча още 6 години, не мерси. Макар, че много се замислям за телекомуникации в ТУ. Знам, че там ще отида ще ми дадат осцилоскоп, мутицет, ще ми говорят за напрежения, капацитети, LC вериги, транзистори, PN преходи, мултивибратори, компаратори, модулатори, усилватели, мултиплексори и аз ще знам за какво става въпрос. Представям си, как ще има да се учудват в ФМИ че не знам теоремата на някой си там или формулата за еди какво си и ще ми трябва много, много, много учене за да мога да разбирам нещата там. Проблема е, че мога да уча малко, да преписвам и да хващам 3 на изпитите и да минавам, но не съм такъв. Не мога да седя спокойно, като знам че не съм разбрал нещо и че не мога да си го представя как се случва, какво, кога и на къде отива. Радвам се в гимназията разбрах какво ме вълнува – мрежите и програмирането. С първото си се занимавам любителски, но много искам да уча old-school, кораво, програмиране с много алгоритми и някакви супер сложни математики на C примерно. Искам да е нещо, което много ще мраза и е така по цял ден ще седя и ще пиша хиляди редове и ще си говоря с други хора за програмиране. Много ме кефи това, че в СУ има community, което реално прави нещо. Ох стана късно. Да се връщам към CSS-a.