„Нищо друго освен звезди, пръснати из мрака, сякаш Създателят е разбил предното стъкло на колата си и не си е направил труда да спре, за да помете парченцата.
Това е бездната между вселените, ледените дълбини на пространството, в което няма друго освен някоя случайна молекула, няколко загубили се комети и… …само едно кръгче мрак помръдва едва-едва, окото преосмисля идеята за перспективата и онова, което очевидно бе на страховито разстояние от междузвездната оная работа, се превръща в свят под мрака, а звездите му — в светлините на нещо, което благосклонно ще наречем цивилизация.
Защото докато светът лениво се върти, кръгчето се разкрива като Светът на Диска — плосък, кръгъл и носен през пространството на гърбовете на четири слона, крито са стъпили върху черупката на Великата А?Туин, единствената костенурка някога появявала се на диаграмата на Херцпрунг-Ръсел; костенурка, дълга десет хиляди мили, потънала в пепеляка от скреж на мъртви комети, нашарена от метеори, с очи от албедо. Никой не знае причината за всичко това, но навярно е квантова.

Много странни неща могат да се случат в свят, разположен върху подобна костенурка.

И те вече се случват. Звездите там долу са лагерни огньове, запалени навътре в пустинята, и светлините на отдалечени селца, разположени високо в планини, покрити с гъсти гори. Градчетата са размазани мъглявини, градовете са необятни съзвездия — например огромният разпрострял се Анкх-Морпорк блещука като неколцина сблъскали се галактики. Но тук, далеч от големите населени центрове, където Кръглото море среща пустинята, се вижда ивица от студеносин огън. Пламъци, ледени като склоновете на Ада, с рев облизват небето. Призрачна светлина мъждука из пустинята.

Пирамидите в древната долина на Джел изливат огнената си мощ в нощта.

Енергията, която струи от техните паракосмически висини, може би в следващите глави ще осветли много загадки: защо костенурките мразят философията, защо прекаленото количество религия не е полезно за козите и кое е онова, което прислугата действително върши. Със сигурност ще се разкрие какво нашите предци щяха да си мислят, ако бяха живи днес. Хората често разсъждават по този въпрос, питат се дали биха одобрили съвременното общество, биха ли се дивили на днешните постижения? И естествено по този начин се губи нещо фундаментално. Онова, което предците ни действително щяха да си помислят, ако днес бяха живи, гласи: „Защо е толкова тъмно тук?““

Тери Пратчет, Примиди, от поредицата Света на диска