Есето ми за участие в проекта 1000 стипендии през 2008/2009г.

Уилиам Блеик пише в едно свое прозиведение – „Има неща който знаем и такива който не знае и между тях има само… врати ”. Човешкото въображение е ключа за тези врати, който винаги сме отключвали или те първа ще отключваме. И за да подкрепи тези думи великият Алберт Айнщайн изрича – „Въображението е по – важно от знанието…”. Като се има предвид личноста на Айнщаин, чиито теории днес лежат в основата на всички съвременни постижения на модерната физика, може да се замислим, колко са вярни думите на Уолдо Емерсън. Дори и аз, едно обикновенно момче, от един обикновен град, съм се обедил в своя кратак житейски опит, че въображението е нещото което движи човек напред, правейки го креативен, мислещ и творящ.

Въображението или така наречената свободна мисъл е основния двигател на промените в нашето общество през вековете. Аз ще започна моя анализ от епохата на ренесанса или първата за мен стъпка, в изграждането на модерното общество. Виден представител на тази епоха е великият Леонардо да Винчи, съчетал в себе си образите на архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник. Невероятното в него е, че той проектира машини, който се конструират няколко века след неговата смърт. Неговият гениален ум и интуитивното му схващане на природните закони, в комбинация с неговото въображение, раждат неща като – парашута, планера, подводница, много военни машини и оръжия. Те са огромен скок в сравнение с всичко известно в този исторически период. Вижда се че при него свободната мисал е силно развита, до такава степен, че се превръща в гения на своето време. За мен е трудно да съчетаеш в един образ инжирена и художника, защото това са два коренно различни типа на мислене, но и в двете направления се изискра развито въображение.

Но да вземем и за пример още един представител на ренесансовата епоха – Галилео Галилей. Той е считам за баща на съвременната физика и астрономия. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета на религиите и свободата на мисълта в Западния свят. Въображението му е било насочено в революционни идеи, като защита на хелиоцентричната теория например или изобретяването на телескопа. За това свидетелстват и неговите думи. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това било в разрез с тогавашнита идея на Аристотел и било трудно да се възриеме от хора с закостеняло въображение и консервативно мислене, диктувано от църквата. Поради монопола и Галилей се опитва ясно за разграничи науката от църквата и се спрява, чрез революционни идей, който защитава до край, въпреки че те му костват живота. Теориите на другите негови съвременници, също са плод на свободната мисъл на авторите им. Самото съществуване на тези хора и тяхното въображение е довело до появата на науката като цяло. Но тя не трябва да бъде благорадна само за това, а и за начина по който тези хора са отстоявали свойте идей, въпреки че са били многократно гоненени и преследвани, а някой се разделят дори с живота си.

Но консервативното мислене, не се отася само за периода на ренесанса или просвещението, то се среща и в наши дни. Наскоро се зблъснах с него, при опита ми да обясня на мойте съученици теорията за неевклидова геометрия. На твърдението ми, че не съществуват успоредни линии, беше отвърнато с присмех. Ако човек прояви малко въображение и погледне под друг ъгъл, нещата не изглеждат толкова абсурдни, както на пръв поглед. Първо да се запознаем с „Обща теория на относителността”. Тя гласи че материята изкривява времепространството в което лежат двете прави, следователно те също се изкрияват и се раздалечават или пресичат винаги. Ако човек изгради тази картинка в съзнанието си, вижда че теорията става изключително логична и правдоподобна, но за това се изисква отново въображение.

Сега ще прескоча на един момента от близкото минало – зимата на 1937 година. Ще ви разкажа за Джон Атанасов и изобретяването на първия компютър.След поредната обезкоражашаща вечер, Атанасов се качва на своята кола спирайли в едно градско заведение. Поръчал си питие и изведнъж неговото въображение започнало да работи – бутилките приличали на електронни вакуумни лампи, празната бутилка била нула, а пълната бутилка едно. Той пуснал своята мисъл да тече и така стигнал до изобретяването на най – гениалното постижение на човечесвото – компютъра.

Но стига съм давал примери от миналото. И днес великите умове на човечеството ползват своето въображение и продалжават развитието на науката с пълни темпове. Ежедневно софтуерните инженери трябва да отпускат своята мисъл за да намират решенията за техните приложения. А пък да не говорим и за хардуерните разработчици, които всеки месец сътворяват нови архитектури. По този начин мога да изпиша още хиледи примери, от който изводът ще бъде само един, а именно че науката дължи и ще продалжава да далжи изключително много на въображението.